10 Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.
11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.
13 Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.
14 За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
16 Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.