1 След това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме.
2 И амонецът Наас им каза: С това условие ще направя <договор> с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил.
3 И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе.
4 И тъй вестителите дойдоха в Сауловия <град> Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас.
5 А, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже.
6 Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.
7 И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек.