12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15 Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?