6 Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който <олтар> бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния.
7 В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам.
8 А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него.
9 Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, <което Ти даде> на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.
10 Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} <прилично> пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?
11 И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,
12 дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.