9 Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, <което Ти даде> на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята.
10 Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} <прилично> пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?
11 И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар,
12 дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.
13 Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля.
14 И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
15 И царят направи среброто и златото <да изобилват> в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.