2 Царе 1:4-10 BG1940

4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

6 И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.