7 И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света.
8 И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе.
9 А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни.
10 И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи.
11 И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята.
12 Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи.
13 И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник.