27 И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.
28 И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.
29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.
30 А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
31 Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха.
32 И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.