4 Царе 1:11-17 BG1940

11 Пак <царят> прати при него друг петдесетник с петдесетте му <войници>. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

12 А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте <войници>. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му <войници>.

13 Пак прати <царят> трети петдесетник с петдесетте му <войници>. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

14 Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им <войници;> а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

15 И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.

16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже <Охозия> нямаше син.