3 то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.
4 Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?
5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.
6 Тогава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).
7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.
8 И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.
9 И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?