1 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.
2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.
3 И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза;
4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна <в изстъпление>, но очите му бяха отворени:
5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.
7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му <ще се простира> в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.