1 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
2 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.
3 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,
4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.
5 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.
6 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,
7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.