18 Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, Защото падна главното ви <украшение>, Славната ви корона.
19 Градовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са закарани в плен, Той цял е заведен в плен.
20 Дигни очите си та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?
21 Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите <ти> да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил <да бъдат> против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?
22 Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.
23 Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.
24 Затова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.