23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,
24 <Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.
25 Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.
26 Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -
27 Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28 Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.