4 Не щеш ли да викаш от сега към Мене: Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?
5 Ще държи ли Той <гнева Си> за винаги? Ще го пази ли до край? Ето, <така> си говорила, но си вършила злодеяния, колкото си могла.
6 Пак в дните на цар Иосия Господ ми рече: Видя ли ти що стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво та блудствува там.
7 И рекох: Като направи всичко това тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра й невярната Юда видя <това>.
8 И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо, че сестра й невярната Юда пак не се уплаши, но отиде и тя да блудствува.
9 И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодействува с камъните и дърветата.
10 А при всичко това сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ.