1 В същото време, казва Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове, И те ще Ми бъдат люде.
2 Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.
3 Господ ми се яви отдавна <и рече>:< >Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.
4 Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.
5 Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, <те> ще ядат <плода им>.
6 Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.
7 Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главния от народите; Прогласете, похвалете и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля.