17 Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата <ти> ще се върнат в своите предели.
18 Наистина чух Ефрема да си оплаква <участта, казвайки>: Наказал си ме, И бидох наказан като теле неучено <на хомот>; Върни ме, и ще бъда върнат, Защото Ти си Господ мой Бог.
19 Наистина откак бидох върнат, разкаях се, И откак бях научен, ударих се по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на младостта си.
20 Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него Все още го помня; Затова се смущава сърцето Ми за него, И Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.
21 Изправи си пътни показалци, Направи си колове за упътване, Насочи сърцето си към друма, Към пътя, през който си ходила; Върни се девице Израилева, Върни се към тия твои градове.
22 До кога ще се скиташ насам натам, дъщерьо отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята, - Жена ще окръжи мъж.
23 Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя говор в Юдовата земя, И в градовете й, когато ги върна от плен, - Господ да те благослови, жилище на правда, свети хълм!