34 но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха;
35 и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през <огъня> на Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми <мисълта>, че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава.
36 Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор:
37 Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;
38 и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;
39 и ще им дам едно сърце <да ходят в> един път, за да се боят <от Мене> винаги, за тяхно добро и <за доброто> на чадата им подир тях;
40 и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;