15 Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките <юдеи>, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Еремия, като рекоха:
16 Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;
17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.
18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19 <А жените казаха>: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без <знанието на> мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?
20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, <с една дума> на всичките люде, които му отговориха така, като каза:
21 Не спомни ли си Господ, темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?