18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
19 <А жените казаха>: И когато кадяхме на небесната царица та й правихме възлияния, дали без <знанието на> мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правихме й възлияния?
20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, <с една дума> на всичките люде, които му отговориха така, като каза:
21 Не спомни ли си Господ, темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?
22 така щото Господ не можа вече да търпи поради злите ви дела, и поради мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.
23 Понеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в изявленията Му, затова ви постигна това зло, както <виждате> днес.
24 При това Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.