15 Защо се завлякоха твоите юнаци? Не устояха защото Господ ги откара.
16 Той накара мнозина да се спъват; Даже паднаха един върху друг; И казваха: Станете да се върнем при людете си И в родната си земя От лютия нож,
17 Те викаха там: Египетският цар Фараон е <празен шум>; Той пропусна определеното време.
18 <Заклевам се в> живота Си, казва Царят, Чието име е Господ на Силите, Че както <един> Тавор между планините и както <един> Кармил при морето, Така непременно ще дойде той.
19 Дъщерьо, която живееш в Египет, Приготви си потребното за плен; Защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен, <И ще остане> без жител.
20 Египет е <като> прекрасна юница; <Но> погибел иде от север, <да>! иде.
21 И самите му наемници всред него са като тлъсти юнци; Защото и те се върнаха, Побягнаха заедно, не устояха; Понеже денят на бедствието им дойде върху тях, Времето на наказанието им.