21 От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море.
22 Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърцето на Едомовите силни Ще бъде като сърцето на жена, когато ражда.
23 За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, <Което> не може да утихне.
24 Дамаск ослабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда.
25 Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;
26 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.
27 В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада.