9 Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако <дойдеха> крадци през нощта, Не биха ли грабнали <само> това, що им е доволно?
10 Но Аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, И него го няма.
11 Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене.
12 Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан, Не, непременно ще пиеш,
13 Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота.
14 Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между народите <да каже>: Съберете се та дойдете против нея, И станете на бой.
15 Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, Презрян между човеците.