37 Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;
38 Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя <предадена> на изваяни, И <жителите й> са полудели за страшилищата си {Т.е., идолите си.}.
39 Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.
40 Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, <Така> никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.
41 Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.
42 Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.
43 Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.