34 Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.
35 Неправдата сторена на мене и на моя род {Еврейски: Моята плът.} <Нека падне> върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми <нека падне> върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.
36 Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката {Еврейски: Морето.} на <Вавилон> в суша, И ще пресуша извора му.
37 Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.
38 Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.
39 Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.
40 Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.