30 Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум {Еврейски: Сърце.}.
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място <другаде>;
33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее.