11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.