22 А вечерта, преди да дойде бежанецът, Господната ръка биде върху мене и отваряше устата ми докле дойде той при мене заранта; и тъй, устата ми се отвориха и не бях вече ням.
23 И Господното слово дойде към мене и рече:
24 Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
25 Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Вие ядете <месо> с кръвта му, подигате очи към идолите си и проливате кръв; и ще владеете ли земята?
26 Вие се облягате на меча си, вършите мерзости, и осквернявате всеки жената на ближния си; и ще владеете ли земята?
27 Кажи им това: Така казва Господ Иеова: <Заклевам се> в живота Си, ония, които са в опустошените места, непременно ще паднат от нож; и който е на отворено поле ще го предам на зверовете да го изядат; а които са в крепостите и в пещерите ще измрат от мор.
28 И ще обърна земята на пустота и да бъде за удивление, и горделивата й сила ще престане; и Израилевите планини ще запустеят та да няма кой да минава.