12 Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;
13 И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.
14 Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, <Колкото> за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?
15 Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;
16 Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;
17 Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?
18 Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.