9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;
10 и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11 това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.
12 Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,
13 тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.
14 Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;
15 свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.