1 А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2 Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?
4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6 в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар.