4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.
6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.