20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.