12 Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.
15 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.