14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 <Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?