19 Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;