11 И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.
12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.
13 Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава <заклевам се> в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
15 Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест <мери> ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.
16 И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти <стана>, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.
17 Каза още: Даде ми тия шест <мери> ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.