25 И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме {Еврейски: Да стане за подигравка.}. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете <на къщата>.
26 Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.
27 А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка.
28 Тогава Самсон извика към Господа, казвайки: Господи Иеова, помни ме, моля; и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя <поне> еднъж на филистимците за двете си очи.
29 И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата.
30 И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си.
31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и като го взеха, занесоха го та го погребаха в гроба на баща му Маноя, между Сарая и Естаол. И той съди Израиля двадесет години.