1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.
4 Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.
5 И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.