2 Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.
3 Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.
4 Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.
5 Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието Си - неизменно; Но неправедният не знае срам.
6 Изтребих народи; ъгловите им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек <в тях>, няма жител.
7 Рекох <Си>: Ти непременно ще се убоиш от Мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби <Според> всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.
8 Затова чакайте Мене, казва Господ, До деня когато се повдигна за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието Си, Всичкия Си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Ми.