5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
7 всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:
9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.