1 Коринтяни 14:21-27 BG1871

21 В закона е писано: "С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ."

22 За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват.

23 И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?

24 Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;

25 и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас.

26 И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.

27 Ако говори някой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува.