2 А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя.
4 Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди.
5 За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.
6 И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося някой от вас за едного против другиго.
7 Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, възцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували.