8 Сити сте вече, обогатихте се вече, възцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували.
9 Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци:
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни.
11 До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се,
12 и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим;
13 като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес.
14 Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви.