3 Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ,
4 и като помня сълзите ти желая да те видя за да се изпълня с радост;
5 понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вяра, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе.
6 По тази причина ти напомням да разпаляш Божието дарование което е в тебе от възлагането на моите ръце.
7 Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.
8 И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога,
9 който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса,