10 Аз се много възрадвах в Господа че сега най-после показахте изново процветеваща вашата за мене грижа; за което се погрижихте, но нямахте благовремие.
11 Не че по оскъдност казвам това; защото аз се научих да съм задоволен в каквото се намервам.
12 Знам да живея оскъдно, знам и изобилно да живея: всякъде и всякак съм научен и да съм сит и да съм гладен, и да съм в изобилие и да съм в скъдност.
13 Всичко мога чрез Христа който ме укрепява.
14 Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми.
15 А и вие, Филипяни, знаете че в началото на благовествуването, когато излязох из Македония, ни една църква не влезе в съобщение с мене за даване и за вземане, тъкмо едни вие;
16 защото и в Солун и еднъж и дваж провождахте ми в нуждата ми.