1 После, след четиринадесет години пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 И то възлязох по откровение та им предложих евангелието което проповядвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал.
3 Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже;
4 а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят,
5 на тях ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.
6 А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били някога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;
7 но напротив, щом видяха че бях поверен да проповядвам евангелието на необрязаните, както Петър на обрязаните,