5 на тях ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.
6 А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били някога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;
7 но напротив, щом видяха че бях поверен да проповядвам евангелието на необрязаните, както Петър на обрязаните,
8 (защото който подействува в Петра за апостолство между обрязаните подействува и в мене за в езичниците,)
9 и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя.
11 А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение.