14 дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася някои от тях.
15 Защото ако че тяхното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?
16 И ако са начатките свети, то и цялото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.
17 Ако ли са някои ветви отрязани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тях, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,
18 не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се ветвите да се присадя аз.
20 Добре, за неверството им отрязаха се, а ти за вярата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.