1 Слабия във вярата приимайте, не с препиране за мненията.
2 Защото един вярва че може всякакво да яде; а който е слаб във вярата зеле яде.
3 Който яде да не презира тогоз който не яде; и който не яде да не осъжда тогоз който яде; защото Бог го е приел.
4 Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои.
5 Някой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен.
6 Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.